"Чиракът на Прогонващия духове" от Джоузеф Дилейни

  Добре дошли в Графството. Земя, населявана от вещици, богърти, призрачни видения и какво ли още не. Запознайте се с единственото момче, което може да защитава хората от тях – Томас Уорд.

  Томас е седми син на седми син – задължително условие, за да се включи в битката срещу тъмните сили. Когато баща му решава да го предаде в ръцете на Прогонващия духове, за да го научи на тъмния занаят, Томас започва да копнее за неразделност от бащиния дом. Страхът, който изпитва само при вида на Прогонващия духове, го кара да желае все повече свободата си. Но той все пак бива отпратен от дома (не че има голям избор).

  Да си чирак на Прогонващия духове, особено когато се очаква ти да го заместиш, отначало въобще не се нрави на Томас. Първо, храненето рядко бива нормално, второ – всички те отбягват, трето – забранено ти е да се страхуваш. Все неща на които младото момче се научава в последствие.

  Бързото водене на записки и копаенето на ями му се струват трудни, докато той не бива залъган от момиче на име Алис. С нейна „помощ” той освобождава една от най-опасните вещици – майка Молкин. Преминавайки сам през серия от изпитания без помощта на Прогонващия духове, Томас разбира, че всъщност мисията му е да прогонва злото. Да стане Прогонващ духове е в кръвта му.

  Честно казано, книгата малко ме разочарова. Някак си очаквах повече от атмосферата, от света около героя, от чувствата, които изпитва и мислите, които му се въртят в главата. Беше леко детински написана, а ми се искаше да е поне малко близко до онова друго Графство...нали знаете.  До края, книгата си остава с няколко мистерии. Алис ми остана напълно неразгадаем образ, майката на Томас също е съмнителна с уменията си, миналото на Прогонващия духове е пълно с неизвестност, майка Молкин все пак не беше достатъчно добре описана.

  Радвам се, че има втора част. Може би там ще се разкрият всички отговори, които ми остави първата (ако поредицата не е съставена от километри продължения).

  „Чиракът на Прогонващия духове” ще ви хареса. Отначало е леко банална, но след това идват мрачните сцени (които можеха и да са по-мрачни), борбата между доброто и злото, осъзнаването на едно младо момче по пътя към изпълненото с препятствия бъдеще. Един важен урок – някои неща просто живеят в нас, някои неща просто трябва да се случат и понякога ние сме единствените, които можем да спасим другите...и себе си!