"Завещанието" от Кристен Ашли

Ето какви въпроси си задава Джоузефин. Ето как Джейк влиза в живота й. Ето как всичко от тук насетне се преобръща на сто и осемдесет градуса. Ето как започва един от най - добрите романси. 

Лично аз обичам всеки вид романтика, но нека бъдем честни, много от тях са за двойки между осемнадесет и двадесет и пер години. Много ми хареса, че този е за герои в техните по - късни години - 40те. 

Джейк в действителност има три деца (обожавам ги!!) и двамата с Джоузи имат известна стабилност. Нямаше абсурдно поведение от страна на героите. Те бяха честни един към друг, отговорни и здраво стъпили на краката си. Според мен дължащо се на това, че са преживели доста и изстрадали. Хора, които са взели поука от грешките си. А сега съдбата им предлага щастието, което са тъсили през целия си живот. 

Тази книга определно ми хареса, защото ми показа нагледно, че не всеки намира голямата си любов в ранните си години. Показва ни, че може да се случи във всяка възраст, стига да сме отворени към нея и да я приемем като ни се предлага. 

Когато Джейк и Джоузи я намират, те я ценят и подхранват. Подхранват с честност, вярност, подкрепа, грижа един към друг и не само. 

Имах чувството, че докато четях тези редове сърцето ми ще се пръсне от умиление. Просто няма друг начин, по който да опиша емоциите, които изпитах в този момент. Бях навлязла до такава степен в сюжета, че се чувствах част от историята. Съпреживявах емоциите и на двата персонажа. Имах усещането, че дори и най - малките и незначителни жестове са нещо огромно и ще ме разкъсат от щастие. 

Обичам, Обичам, .... Обичам Джейк. Като говорим за алфа мъжкар, първия който ще изниква вече в съзнанието ми е той. Държеше се заповеднически и макар, че имаше много силни закрилнически инстинкти беше тотален сладурковец.  

Както вече (тези, който сте я прочели) знаете, е боксьор. Според мен обаче е нещо повече от просто боксьор, той е боец. Той има толкова много страни, толкова много таланти (*намигване*). 

Чудесен баща, перфектен любовник и ужасно талантлив и силен боец. Но в края на деня, той просто е човек, който го е грижа за любимите му същества. Човек, който е готов на абсолютно всичко за да осигури сигурността, щастието и спокойствието на единствените, който обича - Конър, Амбър, Итън и Джоузи). 

Чисто и просто, той открадна моето сърце. 

Джоузи беше много сладък персонаж. Тя беше .. хм ... трудно е за обяснение. Тя беше страхотна, просто перфектна. С изключително праволинеен характер, Винаги говореща толкова изискано и без грешки, че понякога Джейк и околните не можеха да я разберат. С много добри маниери. Никога не повишаваше тон, а ако не иска нещо го постига по цивилизования начин чрез говорене. 

Докато четях забелязах, че като всеки един човек си има любими думи или фрази, които употребява. Например: "Действително" или "Уви". Тези думички толкова да ми харесаха как илизат от нейната уста. Това са само малка част от думите, който са интересни. Има и други, но в момент не се сещам за други конкретни. 

За някой, тя е странна и особенна, но аз си я харесах и много се радвам, че се запознах с този персонаж. За мен тя е най - добрия, най - грижовния и най - достойният човек. Тя е борбена, умна и забавна. Хареса ми това, че се интересуваше не само от Джейк, но и за децата. Много ми хареса епитета, с който я нарича Джейк, а именно с "Мама Меца". Тооооолкова сладко!!

  

Динамиката в отношенията им беше просто перфектна. Чисто злато!! Тя е толкова примерна. Той е толкова спокоен. Те са толкова различни, но същевременно толкова идеални един за друг. 

Какво ми хареса най - много за тях .. ами ... това как независимо какво им подхвърля съдбата, те не се оставят просто така, а се борят и не залитат в погрешната посока. Имаше освежаваща лиспа са "глупостта" в тази книга. Не се смейте! Знаете какво имам в предвид. Леле .. беше перфектно чувство, да имаш респект към персонажите, да им се възхищаваш за абсолютно всичко, което правеха. Бях на сто процента съгласна със тяхната гледна точка, техните решения в дадена ситуация. Харесаха ми начина, по който се справяха с живота си, семейството и взаимоотношенията по между си. 

Книгата беше прекрасна. През цялото време докато четях усмивката не слизаше от лицето ми. Сърцето ми прескачаше по удар на всеки втори ред. До колкото виждар, авторката е известна със създаването на излючително силни алфа мъжкари. Това си проличава съвсем ясно в "Завещанието". 

Мисля, че за да прави толкова страхотни герои, авторката е намерила съвършения баланс между доминиращ, властен, грижовен и страхотен мъжки образ. Те са бойци, пазители, любовници. приятели. Абсолютно всичко!!

Другото нещо, с което смятам, че ще се съгласите е че КА създава магически и съвършенни епилози. Мога да кажа, че това беше един от най - искрения, най - емоционалния, най - дълбокия, най - мощния епилог, който съм чела някога. Беше брилянтен завършек. Адмирации за Кристин Ашли. 

"Завещанието" е един от най - красиво написаните книги. Сгряващ душата роман. Това е типична книга, в която си способен да се загубиш. До такава степен да те завладее, че дори и след прочита й да не можеш да се откъснеш от историята на Джейк и Джоузи. Както в случая стана с моя милост. 

Имаше си всичко, което би ни накарало да се влюбим в автора и респективно в книгата. Дълга история, феноменален диалог, динамика в семейните отношения, горещ и изгарящ романс.

Тази книга е самото съвършенство. Лично аз нямам никакви оплаквания относно книгата.